Наскоро ни попадна любопитна новина, че при разкопки на праисторическото селище Провадия-Солницата край Провадия учените са открили следи, които сочат, че по тези земи е правена бира. Ние сме любопитни и потърсихме първоизточника, който се оказа публикация на БТА.
Според нея ръководителят на разкопките акад. Васил Николов е представил находка от тази година: в къща от късния халколит (около 4500 г. пр. Хр.), изгоряла при пожар, е намерен съд с класове двузърнест лимец, които са прорастнали по начин, характерен за малцуването. Самото селище е живяло между 5600 и 4350 г. пр. Хр. и е определяно като най-стария солодобивен и градски център в Европа. До скоро се е смятало, че варенето на бира започва през бронзовата епоха в Предна Азия и Египет. Но ако разгледаме и други находки, историята е още по-стара.
Най-старите известни следи от бира са много по-древни. Учени от Станфордския университет са открили в пещерата Ракефет в днешен Израел следи от бира отпреди около 13 000 години. Според тях находката подкрепя хипотезата, че желанието за бира може да е подтикнало в някои региони към отглеждане на зърнени култури, макар тази идея да е спорна.
А в Европа австрийски изследователи установяват през 2020 г., че малцуването оставя характерен белег в структурата на овъглените зърна. По него откриват малц в неолитни селища в Централна Европа от 4-то хилядолетие пр. Хр., тоест по-късни от Солницата. Самите автори са предпазливи: говорят за най-старото свидетелство за храна от малц, а не твърдят със сигурност, че става дума за бира.
Все още не е ясно дали това е най-старата бира в Европа, но е добре да знаем, че любовта ни към ферментацията е доста по-стара от всички нас. Така че следващия път, когато вдигнете чаша, помислете за онзи, който преди 6500 години е оставил лимеца да покълне - случайно или не.
Наздраве от нас, а пивоварите от Солницата ще ни простят, че не пием от керамични съдове.
