Гозе или гьоз? Два тотално различни стила, които често хората бъркат
Последно време прави впечтление доста честото бъркане на гозе и гьоз или другият вариант - често хората ги смятат за едно и също нещо и дори от подобно объркване се появи думата "гьозе". По повода решихме да разясним малко разликите между тези два тотално различни стила:
Гозе - по-известно като Лайпцигер гозе, името му идва от района на произход, а именно Лайпциг, Германия. Легендата гласи, че местните пивовари са използвали вода от близката река Гозе за направата на тази типична бира преди повече от 1000 години. А официални документи за производството на гозе в Долна Саксония има още от 17-ти век. Тогава този вид пиво е особено популярно, но с течение на времето производството му се намалява, а след Втората световна война се преустовява напълно, докато не е възродено след обединяването на Германия през 1990-та година.
Иначе стилът се характеризира с това, че е пшеничен ейл с алкхолно съдържание межу 4 и 5%, аромат подобен на вайс (банан, карамфил) като обикновено се вари с подсолена вода и се добавя кориандър. Вкусът му е лек, цитрусово кисел със солена жилка и лека пикантност. В момента трупа голяма популярност сред крафт пивоварните и почти перманентно имаме налични гозета. Типични примери са:
Põhjala Meri - http://100beers.bg/pohjala-meri
Põhjala Orange Gose - https://100beers.com/products/pohjala-orange-gose
Гьоз - обикновено това е бленд (смесица) от два или три ламбика. Традиционният ламбик се произвежда основно в Белгия, в района на Брюксел, и представлява спонтанно ферментирала бира с диви дрожди. Данните за първите произвеждани ламбици са още от 11-ти век, а някои смятат, че произходът на този вид бира е още по-стар. За направата му се използва основно ечемичен малц и около 1/3 немалцувана пшеница, както и отлежал хмел с намалена горчивина и аромат, тъй като той далеч не е основен фактор при ламбиците, а на теория спонтанната ферментация може да се получи само в периода Октомври-Май. Самата ферментация си е направо вкисване и в това се е убедил може би всеки, който е пил ламбик. Обикновено отлежава в дъбови бъчви и вкусът му е наситено кисел с интензивност сравнима с лимон или оцет, особено при първи сблъсък с този стил. А колкото до гьоз - той е смесица от млад (едногодишен) и отлежал (две или три годишен) ламбик, като след бутилирането му следва вторична ферментация. Около година по-късно карбонизацията му вече е на нужното ниво, а ако не бързаш, може да го изчакаш 10-тина и повече години, за да развие вкусът си напълно в бутилката. Алкохолното им съдържание може да варира в границите 3%-8% но дори и при по-силните представители, тръпчивия и кисел вкус е изцяло доминиращ.
Типични представители при нас са (някои отлежали вече над 4 години):
Lindemans BlossomGueuze - https://100beers.com/collections/lambic/products/lindemans-blossom-gueuze
Oud Beersel Oude Geuze Vieille - Barrel Selection Demi-Muids (2021) - https://100beers.myshopify.com/collections/lambic/products/oud-beersel-demi-muids-21
Mikkeller / Lindemans Spontanbasil - https://100beers.myshopify.com/collections/lambic/products/spontan-basil
